С юбилейна картичка за Никола Войводов и
тържество пред паметника му, Община Враца ще отбележи 175 години от рождението
и 150 години от гибелта на нашия съгражданин. Събитието ще започне в 9:30 ч. на
18 август 2017 г. пред паметника на Никола Войводов пред гаровия площад, където
ще бъдат поднесени венци и цветя. В тържеството ще се включат учители и ученици
от СУ „Н. Войводов” във Враца.
Паметникът на Никола
Войводов във Враца е дело на скулптора Цено Ценов и е открит на 1 юни 2004 г.
Гражданите, живеещи на бул. „Никола
Войводов”, ще получат в пощенските си кутии юбилейна картичка, която е издадена
в 500 екземпляра от Община Враца. Целта
е повече хора да се запознаят с живота на този достоен врачанин, загинал за
свободата на България.
Поради предстоящ ремонт, къщата-музей
„Никола Войводов” няма да е отворена за посещение.
Никола Хаджикръстев Върбанов - Войводов, е роден
през 1842 г. във Враца, като не е известна нито датата, нито месецът на
рождението му и затова в деня на смъртта му, отбелязваме и годишнината от
рождението му.
Баща му, хаджи Кръстьо Върбанов, бил голям
търговец-джелепчия (търговец на добитък) и винар. Със съпругата си Елена
отгледали пет сина: Никола, Статко, Иван, Христо и Митю.
Никола Войводов е
изключително образован за своето време. Завършва френското училище в Бебек и
„Роберт колеж“ в Цариград. Знае отлично френски, английски, италиански, гръцки и турски
език. Никола Войводов прави първите си преводи още като ученик в
турската столица, публикувани в сп. „Български книжици“.
След завършването си през 1860 г. се връща
във Враца, но не става учител, както му предлагали градските първенци, а две или три години се занимавал с
бубарство. Сдружава се с един италианец и през 1865 г. заминава за Милано да
изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца. Това явно е било само
предлог, защото веднага с пристигането си в Италия той се свързва с
карбонарите. Голямо въздействие върху неговото развитие оказват идеите на Гарибалди
и Мацини. През лятото на 1867 г. Никола Върбанов решава да се посвети на
освобождението на България и заминава за
Браила- средище на българската
революционна емиграция. Разочарован от несъгласията сред
емигрантите в Браила, заминава за Галац, където започва да организира чета, с
която мисли да премине Дунава. Там променя името си на Никола Войводов. Подпомогнат от местни българи и сърбина Цветко
Павлович, успява за кратко време да организира малка, но стегната въстаническа
чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай
Димитриевич Далматов. Избраният за войвода Никола Войводов държи „четата му да
има вид на редовна войска, която излиза на открито сражение със своя противник,
а не на башибозушка разбойническа банда, която прави лошо впечатление на
цивилизованите европейски народи.“
Униформите на
четниците били еднообразни венгерки (къса мъжка куртка, подобна на дрехите на
унгарските хусари) от тъмно-жълт шаек, обшити по яката, предниците и ръкавите
със зеленикави ширити. Калпаците били черни с пиринчени лъвчета, а войводата и
байрактарят - Цвятко Павлович, имали сребърни лъвчета с надпис: "Свобода
или смърт." Ушито било и знаме от зелен копринен плат, с лъв по средата и
с надпис: "Свобода или смърт". Една от малкото снимки
на Никола Войводов, използвана и за юбилейната картичка, е направена малко
преди гибелта му в Галац с униформата на войвода.
Четата трябвало да премине в България
през Радуевац (Сърбия). За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и
избраният за знаменосец Цветко Павлович се качват на австрийския параход
„Германия“. Това е първият случай в българското националноосвободително
движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на
революционна акция.
Когато на 20 август
1867 г. корабът „Германия“ акостира на
русенското пристанище, той е посрещнат, вследствие предателство, от редовна
турска войска и полиция. Корабът става арена на поредното кърваво насилие на
турските власти. След отчаяна и неравна борба Никола Войводов и Цветко Павлович
геройски загиват, верни на клетвата си „Свобода или смърт“.
Затова че делото им не е
забравено говори и писмото на Христо Ботев до капитана на "Радецки", в
което той заявява, че "най-малкото Ваше съпротивление ще ме постави в
печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да отмъстя за
отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867
г."
Подвигът им оставя светла
диря в народната памет. За тях се пее народна песен, разпространяват се
литографии с ликовете и сражението им, Добри
Войников създава драмата си "Войводов и Цветко", а по-късно и Стоян
Ц. Даскалов пише биографичният роман за Никола Войводов „Предшественикът”.
зимника у
Няма коментари:
Публикуване на коментар